Треньорът на Бетис Мануел Пелегрини без съмнение е една от най-интересните фигури в съвременния футбол. Чилийският специалист, който по образование е строителен инженер, е водил отбори като Реал Мадрид, Манчестър Сити и Ривър Плейт, като в същото време превръща Виляреал и Малага във фактори в испанския и европейски футбол.

Колко близо бяхте до това да станете строителен инженер и да се откажете от футбола. Доколко тази професия ви помогна в треньорството?
- Започнах като професионален футболист, но едновременно с това бях в университета и на 24 години се дипломирах. Идеята ми бе след края на кариерата да имам алтернативен вариант, когато евентуално приключа с футбола. От 1986 до 1994-тa съчетавах професията на инженер и треньор. Работих основно върху къщи и малки сгради, включително тези, засегнати от земетресението в Алгаробо през 1985-a. От 33 години обаче се занимавам само с треньорство.

Какво научихте за себе си в ранните си години като наставник? Какви бяха стремежите ви тогава?
- Започнах да ръководя клуб, в който съм играл. Може би бях твърде млад, за да поема голям отбор, намиращ се във финансова криза (б.р. – Универсидад Чили), но когато сте уверен млад човек смятате, че може да се справите с всичко. Започнах кариерата си с изпадане само заради един гол и това бе тежък момент за мен. Но също така ми позволи да израсна и ме убеди, че трябва да бъда треньор. Проведох курсове в няколко страни, включително в Англия. Като цяло прекарах 10 години от кариерата си в Чили. Изкарах 3 години в Универсидад Католика, който е голям клуб в страната, и спечелихме националната купа. След това се преместих в Еквадор в ЛДУ Кито, откъдето изминах следващата си голяма стъпка – към Аржентина и Ривър Плейт.

свързани статии

Вашият помощник Рубен Кузияс ви последва в последните ви 9 клуба. Как се осъществява добра връзка между старши треньор и неговия асистент? Има ли той различна роля спрямо останалите ви помощници?
- Срещнах Рубен в Сан Лоренсо, където бе играл няколко години. Президентът ми каза, че е напуснал клуба, но го препоръча. Срещнах се с него и му казах как обичам да играя, предлагайки му да ми стане асистент. Казах на президента, че ще тествам Рубен за месец-два и го направих. Бях много щастлив от съвместната ни работа и от Сан Лоренсо насам работим заедно. Той е наистина добър. Не искам помощник, който да повтаря това, което съм казал, а да има и своя позиция. Той знае толкова много за футбола. Когато дойдох в Европа исках Рубен да е с мен. Слушам го, но знам, че окончателното решение е моя отговорност.

Как гледате на пробива на Виляреал в Шампионската лига през сезон 2005/06? Феновете на Евертън никога няма да простят на съдията Пиерлуиджи Колина, който отмени гол на Дънкан Фъргюсън в плейофа. Как гледате на този епизод?
- Бяхме по-добър отбор от Евертън. Победихме ги с едно противоречиво решение, в Испания можехме да вкараме повече голове (б.р. - Виляреал печели и двата мача с 2:1). След тези мачове се представихме добре в груповата фаза и стигнахме до директните елиминации. На полуфинала загубихме от Арсенал с 0:1 в много равностоен мач, а на реванша трябваше да вкараме поне 2-3 гола освен пропуснатата дузпа. Във футбола трябва да преживееш и такива моменти. Не обвинявам Рикелме – той имаше отговорността и смелостта да изпълни дузпата. Той е специален играч, един от най-добрите, с които съм имал възможност да работя. На 24 или 25 може да имате труден характер, но наистина той не бе проблемът. Бе ефективен на терена, което бе най-важното.

Кристиано Роналдо, Карим Бензема, Шаби Алонсо и Кака се присъединиха към Реал Мадрид в единствения ви сезон там. Как сравнявате този състав с играчите, които имахте в Манчестър Сити? Лесни или трудни бяха за ръководене?
- Отговорността във всеки клуб е една и съща: да направиш най-великия сезон в историята му. Това е моят стремеж. Реал Мадрид е един от най-големите клубове в света, докато по мое време Сити растеше и нямаше историята на Реал. Спечелихме рекорден брой точки, но трябваше да се справим по-добре (б.р. – Реал завършва с 96, но остава зад Барселона, който има 99). Имахме фантастичен отбор. Роналдо е голям професионалист, може би най-големият, който съм срещал в кариерата си. За него не бе важно да е най-добрият играч в последните 5 години, а за всички времена. Той е толкова амбициозен – едно-две положителни заглавия или куп пари няма да го зарадват. Винаги е искал повече от себе си. Същото се отнася и за Лионел Меси. Самият аз можех да бъда по-добър треньор, ако клубът бе по-добър на чисто човешко ниво. Знаех 6-7 месеца предварително, че няма да остана, тъй като не бях в добри отношения с президента Флорентино Перес. Това бе още един проблем, който трябваше да разреша. Но животът понякога е такъв.

свързани статии

В материали за вас се споменава, че сте научили английски от книгите на детска писателка…
- Научих английски още в училище, тъй като ходих на Американско училище от 5 до 11-годишна възраст и там бяхме задължени да говорим на английски по цял ден. Ако ви чуят да говорите на испански, ви дават една пръчка. Тя се предава на всеки, който е разменил реплики на испански. Този, който в края на деня държи пръчката трябваше да остане 1 допълнителен час. Тогава брат ми ме записа във френско училище. Винаги когато поемам нов клуб, се стремя да науча езика в съответната страна и понастоящем владея испански, английски, френски и италиански. Опитах се науча китайски когато бях в Хебей... но бе много сложен. По време на пандемията започнах да уча немски, но е много трудно, когато не живеете в съответната страна.

В първия ви сезон в Манчестър Сити отборът вкара 102 гола по пътя към спечелване на титлата. С какво Сити се различаваше от клубовете, които ръководехте преди и какво бе усещането да тренирате играчи като Серхио Агуеро, Яя Туре, Давид Силва, Един Джеко и останалите?
- Беше много добър сезон и започнах отлично в този страхотен клуб. През първия сезон спечелихме титла и купа, вкарахме много голове и практикувахме
атрактивен футбол/ Имахме лош късмет в Шампионската лига, когато трябваше да играем срещу най-добрия отбор на Барселона. По-скоро бих казал най-добрия Меси, тъй като те и преди са имали силни отбори, но Меси бе невероятен в този момент. Той бе изключителен и когато бях в Реал Мадрид и затова и не спечелихме титлата. В Сити процесът на растеж бе забавен от едно наказание от УЕФА, което оказа влияние. В третия ми сезон спечелихме Купата на лигата и достигнахме до полуфинал в Шампионската лига, където загубихме от Реал Мадрид с нещастен автогол. Може би това бе моментът, в който Сити можеше да спечели турнира.

Какво бе чувството да сте треньор на Сити от февруари 2016-а нататък, след като стана ясно, че ще бъдете заменен от Пеп Гуардиола?
- Знаех, че Пеп ще дойде, и нямах проблем с това. Сити ми бяха казали, че искат Пеп в момента, в който пристигнах в клуба. Когато бе анонсирано, че ще напусна, не се получи идеалната ситуация, тъй като се бяхме класирали за Шампионската лига и достигнахме полуфинал в турнира.

От това, което видяхте в Китай, има ли бъдеще футболът там? Смятате ли, че парите влошават ситуацията?
- Китай бе добър опит във футболен и културен план. Това е впечатляваща държава. Пътувах и до Япония и Южна Корея – места, които иначе трудно бих посетил. Можех да остана в Европа, но ми хареса идеята за ново предизвикателство. Озовах се там няколко месеца след като напуснах Сити. Ръководителите ми дадоха време да планирам нов отбор, тъй като те бяха в професионалния футбол само от 2 години. За сезон и половина постигнахме добри резултати, след което клубът започна да се променя и решиха да прекратят договора ми. Все още им предстои да се развиват. Що се отнася до парите – не смятам, че в Китай в момента се харчат много големи суми, но по мое време наистина се инвестираше доста.

Интервю на FOUR FOUR TWO, превод на в-к "Тема спорт"